ІІ.^ НОВИ ПЕРСПЕКТИВИВ ПСИХОТЕРАПИЯТАИ СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕТО - Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение
.RU

ІІ.^ НОВИ ПЕРСПЕКТИВИВ ПСИХОТЕРАПИЯТАИ СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕТО - Приключението да откриеш себе се Станислав Гроф въведение


ІІ.
^ НОВИ ПЕРСПЕКТИВИ
В ПСИХОТЕРАПИЯТА
И СЕБЕИЗСЛЕДВАНЕТО

Развитието на дистресиращи симптоми, които нямат никаква органична основа, може да се разглежда като ин­дикация, че човекът, действащ на погрешен принцип, е дос­тигнал до точка, в която е станало очевидно, че старият начин на съществуване в света вече не работи и е незащи­тим. Възможно е подобна криза да се появи в определена и ограничена област от живота, например брака и половия живот, професионалната ориентация или преследването на различни лични амбиции, или да засегне едновременно це­лия му живот. Степента и дълбочината на тази криза коре­лират приблизително с развитието на невротични или пси­хотични явления. Възникващата в резултат ситуация пред­ставлява едновременно криза или дори спешен случай, но и голяма възможност.

Появяващите се симптоми отразяват усилието на ор­ганизма да се освободи от старите стресове и травмиращи­те отпечатъци и да опрости съществуването си. В същото време това развитие е процес на откриване на своята ис­тинска идентичност и на измеренията на собственото съ­щество, които свързват индивида с Космоса и са съизмери­ми с цялото съществуване. При благоприятните условия и с добра подкрепа този процес може да доведе до радикално разрешаване на проблемите, психосоматично изцеляване и еволюция на съзнанието. Затова той трябва да се разглеж­да като потенциално благотворна, спонтанна изцелителна дейност на организма, която трябва да се подкрепя, а не да се потиска Това разбиране на природата на психопатоло­гияга е основното кредо на холотропната терапия

Основната цел на техниката на Емпиричната психоте­рапия е да активира несъзнаваното, да освободи енергията, блокирана в емоционални и психосоматични симптоми, и да превърне стационарния баланс на тази енергия в поток от преживявания. Холотропната терапия гледа благосклон­но на активиране на несъзнаваното, което е толкова мощ­но, че води до ННС. Този принцип е относително нов в за­падната психотерапия, но от векове или хилядолетия се из­ползва в контекста на шаманските процедури, туземните целителни церемонии, rites de passage44, срещите на различни секти на екстаза и в древните загадки на смъртта и пре­раждането.

За психотерапиите, които използват техники за промя­на на съзнанието с такава сила, личностно или биографич­но ориентираният модел на съвременната психиатрия оче­видно е недостатъчен и неадекватен По време на подобна преживелищна работа става ясно - често още на първия сеанс, - че корените на психопатологията се простират да­леч отвъд събитията от ранното детство и индивидуалното несъзнавано. Преживелищната терапевтична работа ще раз­крие (зад традиционните биографични корени на симпто­мите) дълбоките връзки с недвусмислените трансбиографич­ни области на психиката, например елементите на трудно разбираемата среща със смъртта и раждането, характерна за перинаталното равнище, и целия спектър от фактори с трансперсонална природа.

По тази причина използването на тесни биографични модели в комбинация с преживелищните техники по необ­ходимост функционира като концептуална усмирителна ри­за, пречи и е непродуктивно. Истински ефективното лече­ние не може да се ограничава до работата върху биогра­фични въпроси. Следователно моделът на психиката, из­ползван в терапевтичния подход, който е основан на холотропните принципи, трябва да се разшири отвьд биографич­ното равнище на индивидуалното несъзнавано, за да вклю­чи перинаталните и трансперсоналните области

^ Принципи на холотропната терапия

Сега можем да обобщим основните принципи на холо­тропната терапия. Основният й принос е в признаването на изцелителния, трансформационния и еволюционния по­тенциал на НСС. Тъй като тези състояния на човешката психика, изглежда, демонстрират спонтанна изцелителна ак­тивност, холотропната терапия използва техники за облек­чаване на психиката и за предизвикване на необичайни със­тояния на съзнанието (НСС). В типичния случай това про­меня динамичното равновесие, което лежи в основата на симптомите, трансформира ги в поток от необичайни пре­живявания и в този процес ги консумира. Следователно за­дачата на подпомагащия или на терапевта (използвам тук тази дума в оригиналния гръцки смисъл на подпомагане в изцеляването) е да подкрепят преживелищния процес с пълно доверие в неговата изцелителна природа, без да се опитват да го променят.

Важно е терапевтът да подкрепя преживелищното раз­гръщане, дори ако в момента не го разбира. Възможно е някои силно трансформационни преживявания изобщо да нямат съдържание. Те се състоят от последователности от интензивно натрупване на емоции или физическо напреже­ние и след това дълбоко освобождаване и релаксация. Чес­то прозренията и специфичното съдържание се открояват по-късно в процеса или дори през следващи сеанси. В някои случаи разрешаването се появява на биографично равни­ще, в други - във връзка с перинаталния материал или с различни трансперсонални теми. От време на време дра­матично емоционално и психосоматично изцеляване и лич­ностна трансформация с дълготрайни ефекти се свързват с преживявания, които изобщо убягват на рационалното раз­биране. Ще опиша такава ситуация, която се случи в един от нашите преживелищни семинари в института „Изълън” Допълнителни примери за необичайни терапевтични меха­низми са описани по-нататък в книгата (с 294 и следващите)

Преди да участва в един от нашите петдневни семинари, Гладис от дълги години страдала от сериозни пристъпи на деп­ресия, придружени от интензивна тревожност Те обикновено започвали всеки ден след 4 часа сутринта и продължавали ня­колко часа. Било й много трудно да мобилизира силите си, за да посрещне новия ден.

В сеанс по холотропно дишане Гладис реагира с необик­новено активиране на физическа енергия, но независимо от интензивната работа върху тялото в края на сеанса тя не беше достигнала до задоволителен изход Това е ситуация, която е съвсем необикновена, когато се полагат системни усилия за подпомагане на интегрирането на сеанса. На следващата сут­рин депресията й се появи както обикновено, но беше значи­телно по-изявена. Виждайки състоянието й, решихме да про­меним програмата за сутрешния сеанс и веднага да пристъпим към преживелищна работа.

Помолихме я да легне в средата на групата, да диша дълбо­ко, да се предаде на потока на музиката и да приеме всяко пре­живяване, което може да се появи при тези обстоятелства За около 50 минути Гладис имаше силен тремор, издаваше висо­ки звуци, сякаш се бореше с невидими врагове и демонстрира­ше други признаци на силна психомоторна възбуда. В ретрос­пекция след това тя разказа, че тази част от преживяването с включвала повторно изживяване на раждането й.

По-късно в сеанса писъците й станаха по-изразени и за­почнаха да наподобяват думи на непознат език Насърчихме я да крещи така, както й идва отвътре, без да се цензурира или да преценява виковете си, дори ако за нея те нямат никакъв сми­съл Постепенно движенията й станаха силно стилизирани и емфатични и тя запя силна повтаряща се последователност, която звучеше като някаква молитва

Това събитие повлия върху групата изключително силно. Без да разбират думите и без да знаят какво става в Гладис, пове­чето участници бяха дълбоко трогнати и започнаха да плачат Когато завърши песента си, тя се успокои и навлезе в състояние на пълно блаженство и екстаз, в което остана повече от час абсо­лютно неподвижна. По-късно, когато разказваше в интроспекция за преживяването си, тя сподели, че е почувствала неустоим подтик да направи това. Не разбирала какво е станало и посочи, че няма никаква представа какъв език е използвала в песента си

Един психоаналитик от Аржентина, който участваше в гру­пата, посочи, че Гладис с пяла на съвършен сефарадски език, тъй като по една случайност той го знаел Този език, наречен също „ладино”, е юдео-спаниолски хибрид, който се състои от средновековен испански и иврит Гладис не беше еврейка и дори не говореше съвременен испански. Никога не беше чува­ла за „ладино”, не знаеше за неговото съществуване и нямаше представа какво е това.

Буквалният превод на песента, която оказа такова силно влияние върху групата, беше „Страдам и винаги ще страдам. Плача и винаги ще плача Моля се и винаги ще се моля „ Този епизод и ефектът му върху Гладис си остана загадка както за нея, така и за нас.

Несъмнено най-силната техника за предизвикване на НСС и за активиране на психиката е използването на пси­хеделични вещества. Това обаче е радикален подход, който потенциално включва сериозни рискове и следователно изис­ква специални предпазни мерки, умения и следване на строги правила. В този контекст няма да обсъждам принципите на психеделичната терапия и ще насоча интересуващите се читатели към предишните ми публикации, посветени спе­циално на тази тема (Grof 1977, 1980 и 1985).

През последните 10 години двамата с жена ми Кристи­на разработихме ефективен подход, който не използва нар­котици и който наричаме холотропна интеграция или холо­тропна терапия. Както написах по-горе, холотропната стра­тегия в терапията в най-широкия смисъл е характерна за много и различни подходи, включително различни шаман­ски процедури, туземни изцелителни церемонии, изцелител­ния трансов танц на бушмените кунг и на други групи, rites de passage, психеделичната терапия, определени форми на хипноза и други преживелищни психотерапии и различни духовни практики. Аз обаче бих искал да запазя термина „холотропна терапия” за нашата лечебна процедура, която комбинира контролирано дишане, музика и други форми на звукова технология и фокусирана работа върху тялото. На следващите страници ще опиша този процес и ще обсъ­дя отделните му елементи.

^ ТЕРАПЕВТИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ ИНТЕНЗИВНОТО ДИШАНЕ (ПНЕВМОКАТАРЗИС)

От векове е известно, че чрез включващи дишането тех­ники е възможно да се предизвикват дълбоки промени в съзнанието. Процедурите, които са били използвани за та­зи цел от различни древни и незападни култури, обхващат много широк спектър - от драстичните намеси в дишането до фините и софистицирани упражнения на различните ду­ховни традиции. Например първоначалната форма на бап­тизма такъв, какъвто е бил практикуван от есеите, е включ­вала потопяване на инициата под вода, което обикновено е приближавало човека на косъм от смъртта заради задуша­ване. Тази драстична процедура е предизвиквала убедител­но преживяване на смърт и прераждане и съвременната форма, включваща поръсването с вода и четенето на мо­литва, е неин много далечен отглас. В някои други групи неофитите са били полузадавяни с помощта на пушек или чрез задушаване или притискане на каротидните артерии. Фундаментални промени в съзнанието могат да се предиз­викат чрез двете крайности на скоростта на дишане: хипер­вентилацията и продължителното задържане на дъха, или чрез комбинацията между двете. Софистицирани и усъвър­шенствани методи от този вид могат да се открият в древ­ната индийска наука за дишането, или пранаяма45.

Специфични техники, включващи интензивно дишане или задържане на дъха, са част от упражненията на Кунда­лини46 йога, сидха йога, тибетската ваджраяна, суфистките47 практики, бирманския будизъм, даоистката медитация и много други. По-фини техники, които подчертават специ­ално осъзнаване на дишането, а не промени на дихателна­та динамика, заемат видно място в сото48 дзен-будизма и в определени даоистки и християнски практики. Ритъмът на дишането може индиректно силно да се повлиява чрез та­кива ритуални изпълнения като маймунската песен от о. Бали49, или кетджак50, гърлената музика на ескимосите ину­ит51 и пеенето на киртани52, бхаджани53 или суфистки песни.

Самите ние сме експериментирали (особено в контекс­та на нашите едномесечни семинари в института „Изълън” в Биг Сър, Калифорния) с различни техники, включващи дишане. Някои от тях произхождат от духовните традиции, а други - от преживелищните психотерапии на хуманистич­ната психология. От всички методи избрахме простото ус­коряване на дишането. Стигнахме до заключението, че кон­кретната техника на дишане е по-маловажна от факта, че пациентът диша учестено и по-ефективно от обикновено и освен това е напълно концентриран върху вътрешните про­цеси и ги осъзнава. В холотропната терапия общата страте­гия е да се доверяваме на вътрешноприсъщата мъдрост на тялото. Следователно пациентите трябва да се насърчават да „слушат” вътрешните насоки от организма си, а не да следват определена концептуална схема.

Ние успяхме многократно да потвърдим наблюдение­то на Вилхелм Райх, че психологическите съпротиви и за­щити използват механизма на ограничаване на дишането, което има специално място сред физиологичните функции на тялото. То е автономна функция, но лесно може да се повлиява по пътя на волята. Увеличаването на скоростта и на дълбочината му обикновено отслабва психологическите защити и води до освобождаване и поява на несъзнаван (и свръхсъзнаван) материал. Освен ако човек не е наблюдавал или не е преживял лично този процес, е трудно да повярва чисто теоретично в силата и ефикасността на тази техника.

Природата и ходът на емпиричните сеанси, които из­ползват метода на хипервентилацията, се различават съ­ществено при отделните хора и могат да се опишат само по общ начин и в статистически термини. В някои случаи про­дължителната хипервентилация води до засилена релакса­ция, чувство на разширение и благополучие, както и до ви­дения за светлина. Възможно е човекът да е залят от чувст­ва на любов и мистична свързаност с другите хора, приро­дата, целия Космос и Бога. Преживяванията от този вид са изключително изцелителни и пациентът трябва да се на­сърчава да им позволи да се развият (това следва да се об­съди в подготвителния период преди сеанса).

Изненадващо е колко много хора в западните култури -поради силна протестантска етика54 или по други причини -имат огромни трудности да приемат екстазните преживя­вания, освен ако не следват страдание и усилена работа (а дори и тогава). Възможно е да силно да чувстват, че не ги заслужават, и да им реагират с вина. Ако това е било изя­снено и пациентът приеме преживяването, сеансът може да премине без никаква намеса от страна на терапевта и да е изключително благотворен и продуктивен. Вероятността за такъв гладък ход обикновено се засилва с броя на холот­ропните сеанси.

В повечето случаи обаче хипервентилацията води до пър­вите повече или по-малко драматични преживелищни пос­ледователности под формата на интензивни емоции и пси­хосоматични прояви. Преди да обсъдя използването на ди­шането за терапевтични цели, ми се струва подходящо и необходимо (особено за читателите с медицинско образова­ние) да дискутирам накратко определени погрешни разби­рания за хипервентилацията, които, изглежда, са дълбоко вкоренени в западния медицински модел. Учебниците по физиология на дишането описват т. нар. хипервентилационен синдром: предполагаемо стандартна и задължителна физиологична реакция на учестеното дишане. Тук спадат най-вече прословутите карпопедални спазми: подобни на тези при тетануса контракции на ръцете и краката.

Симптомите на хипервентилационния синдром обик­новено се разглеждат в патологичен контекст и се обясня­ват от гледна точка на биохимичните промени в състава на кръвта, например увеличената алкалност и намалената йонизация на калция. Известно е, че определени психиат­рични пациенти са склонни да развиват спонтанни епизо­ди на хипервентилация с драматични емоционални и пси­хосоматични прояви. Това е особено често срещано при па­циентите с хистерия. Типичният подход към тези епизоди е да се предписват транквиланти, интравенозно да се влива калций и да се диша в книжна торба, за да се предотврати намаляването на белодробния въглероден двуокис.

Ние сме провели сеанси по холотропно дишане с хиля­ди хора и сме установили, че това разбиране за ефектите от хипервентилацията е неправилно. Има много хора, при ко­ито дори интензивна хипервентилация в продължение на дълго време не води до класическия хипервентилационен синдром, а до прогресивна релаксация, силни сексуални чув­ства и дори мистични преживявания. Други развиват на­прежение в различни части на тялото, но моделите са мно­го различни от карпопедалните спазми. Нещо повече: про­дължителната хипервентилация не води до прогресивно уве­личаване на това напрежение, а до оргазмена кулминация, следвана от дълбока релаксация, като последователността обикновено следва модел, наподобяващ сексуалния оргазъм.

Освен това при многократните холотропни сеанси съ­ществува обща тенденция към прогресивно намаляване на цялостното количество мускулно напрежение и различни емоции. Това, което сякаш се случва в този процес, е, че организмът е склонен да реагира на променената биохи­мична ситуация, като изважда на повърхността - в някак­ви повече или по-малко стереотипни модели - различни ви­дове старо, дълбоко вкоренено напрежение и се освобожда­ва от тях чрез периферно изпразване. Това елиминиране или редуциране на натрупаната енергия по време на холо­тропните сеанси може да стане по два различни начина.

Първият е под формата на катарзис и отреагиране, ко­ито включват тремор, тикове, интензивни телесни движе­ния, кашляне, гадене, повръщане, крясъци и други типове вокално изразяване или засилена активност на автономна­та нервна система. Това е механизъм, който е добре извес­тен в традиционната психиатрия от времето, когато Зиг­мунд Фройд и Йозеф Бройер (Freud & Breuer 1936) публику­ват изследванията си върху хистерията. Той се използва в традиционната психиатрия и особено в лечението на трав­матични емоционални неврози и е много често срещан в новите преживелищни психотерапии, например неорайхи­анската, гещалт- и първичната терапия. Когато не се огра­ничава до биографичното равнище и му се позволи да про­дължи напред към перинаталните и трансперсоналните об­ласти, това е ефективен терапевтичен механизъм и средст­во за намаляване на емоционалното и психосоматичното напрежение.

Вторият механизъм представлява принцип, които е нов в психиатрията и психотерапията и, изглежда, в много от­ношения е дори още по-ефективен и интересен. Тук дълбо­кото напрежение излиза на повърхността под формата на продължителни контракции и спазми. Чрез поддържането на такова непрестанно мускулно напрежение за дълги пе­риоди от време организмът консумира огромни количест­ва натрупана енергия и опростява функционирането си, ка­то се освобождава от тях.

Двата механизма имат своите паралели в спортната физиология, където е добре известно, че е възможно да се работи и да се тренират мускулите по два различни начина - изотоничен55 и изометричен56. Както показват имената им, по време на изотоничните упражнения напрежението на мускулите остава постоянно, докато дължината им ва­рира, а при изометричните упражнения се променя напре­жението, но дължината на мускулите остава еднаква До­бър пример за изотонична дейност е боксът, докато вдига­нето на тежести определено е изометрично. Независимо от външните си различия тези два механизма имат много об­щи неща и в холотропната терапия много ефективно се до­пълват взаимно

Типичен резултат от добрия холотропен сеанс е дълбо­кото емоционално освобождаване и физическото отпуска­не много пациенти споделят, че се чувстват по-релаксира­ни отвсякога. Следователно продължителната хипервенги­лация в крайна сметка представлява изключително силен и ефективен метод за намаляване на стреса и води до емоци­онално и психосоматично изцеляване. Спонтанните епизо­ди на хипервентилация при психиатрични пациенти могат да се разглеждат като опити за себеизцеляване. Това е раз­бирането, откривано в духовната литература В сидха йога и в Кундалини йога преднамерената хипервентилация (баст­рика) се използва като една от техниките за медитация, а епизоди на учестено дишане често се появяват спонтанно като проява на шакти57 (или активираната енергия Кунда­лини), наричана крия58. Тези наблюдения подсказват, че спонтанните епизоди на учестено дишане, появяващи се при психиатричните пациенти, би трябвало да се подкрепят, а не да се потискат на всяка цена.

Природата и ходът на холотропните сеанси варират зна­чително при отделните хора и при един и същ човек в раз­личните сеанси. Както споменах по-рано, за някои лица пре­живяването може да премине от началото до края без ни­какви емоционални или психосоматични разстройства. В повечето случаи обаче хипервентилацията (първоначално) води до повече или по-малко драматични преживелищни последователности. След интервал, който е строго индиви­дуален, човекът започва да преживява силни емоции и раз­вива стереотипни модели на мускулно „брониране”

Наблюдаваните в този контекст емоционални качест­ва могат да покриват широк спектър. Най-често срещаните са гневът и агресията, тревожността, тъгата и депресията, чувствата на провал и малоценност, вината и отвращение­то. Наред с мускулното напрежение физическите прояви включват главоболие и болки в различни части на тялото, гадене и повръщане, задавяне, твърде обилно слюнкоотде­ляне, изпотяване, сексуални чувства и най-различни мотор­ни движения.



^ Фигура 17а-г. Четири рисунки на един и същ пациент от сеан­си по холотропно дишане. Те представляват мощно преживяване на смърт и прераждане, преживелищна идентификация с архетип­ните фигури на Шива Натараджа (Господарят на танца) и на Вели­ката Майка богиня, и чувство на единство със залеза на тихо­океанския бряг на Биг Сър






Някои пациенти остават напълно спокойни и почти не­подвижни. Възможно е те да имат дълбоки преживявания, но въпреки това външният наблюдател остава с впечатле­нието, че не се случва нищо или че те спят. Други са възбу­дени и демонстрират богата моторна активност: силно тре­перят и се гърчат, въртят се и се мятат насам-натам, зае­мат утробни пози, държат се като бебета, мъчещи се да из­лязат от родилния канал, или изглеждат и действат като новородени. Освен това движенията на пълзенето, плува­нето, копаенето или катеренето са често срещани. Акустич­ните прояви на процеса са много богати и включват въз­дишки, стонове, хленчене, крясъци, бебешко бърборене, без­смислени приказки, спонтанно пеене, говорене на непозна­ти езици и широк спектър от животински звуци.

Понякога движенията и жестовете са изключително фини, сложни, диференцирани и много специфични. Нап­ример тук спадат странните животински движения, ими­тиращи змии, птици или хищници от семейството на кот­ките, свързани със съответните звуци. Понякога пациен­тите спонтанно заемат различни йогистки пози и жестове (асани и мудри), които на интелектуално равнище не поз­нават. От време на време автоматичните движения и/или звуци приемат формата на ритуални танци или други из­пълнения от различни култури: шаманското изцеляване, танците от о. Ява, „маймунското пеене” от о. Бали, символ­ните движения на индийските балетни школи катакали59 или манипури60, гърлената музика на ескимосите инуит, ти­бетското или монголското многогласно и обертоново пеене или японското кабуки61

По време на холотропното дишане в определени облас­ти на тялото обикновено се развива физическо напрежение. Далеч от това да е проста физиологична реакция на хипер­вентилация, то има сложна психосоматична структура, раз­личава се при отделните пациенти и обикновено има спе­цифично психологическо значение за конкретния човек. По­някога физическото напрежение представлява интензифи­циран вариант на напрежението и болките, които пациен­тът познава от всекидневието си или като хроничен проб­лем, или като симптоми, които се появяват в определени специални моменти, например периоди на интензивен емо­ционален или физически стрес, крайна умора, липса на сън, отслабване вследствие на болест и използване на алкохол или марихуана. Друг път може да се разпознае като пов­торно активиране на стари трудности, които човекът е имал в младенчеството, детството, пубертета или при тежък емо­ционален стрес.

В повечето случаи е възможно да се идентифицират кон­кретните биографични, перинатални или трансперсонални източници на различните форми на психосоматичен дис­комфорт по време на холотропното дишане или поне да се открие тяхното общо психологическо значение. На следва­щите страници ще опиша типичните предпочитани облас­ти, в които се появява физическото напрежение по време на сеансите по холотропно дишане, и ще обсъдя техните най-често срещани психологически връзки. Важно е да се подчертае, че описанието е статистическо по природа; то очертава всички основни прояви, които се наблюдават в голяма група от пациенти в голям брой сеанси. В конкрет­ния сеанс конкретният пациент ще проявява само индиви­дуализирана извадка от тези прояви, която понякога е сил­но ограничена.

Когато се развият в ръцете и краката, спазмите (карпо­педалните спазми на традиционната медицина) обикновено отразяват дълбок конфликт между силни импулси за някак­ви специфични действия и противоположна, но еднакво сил­на тенденция към потискане. Следователно това е динамич­но равновесие, което включва едновременна стимулация със сравнима интензивност на екстензорите62 и на флексори­те63. Пациентите, имащи тези спазми, често споделят, че чув­стват потисканата агресия и импулсите да се обърнат към другите или неизразените сексуални склонности през целия си живот (или през повече от един човешки живот). Поня­кога болезненото напрежение от този вид може да пред­ставлява блокирана творческа експресия, например импул­са да се рисува, да се пише, да се танцува, да се свири на музикален инструмент, да се върши някаква занаятчийска работа или да се изцеляват другите със собствени ръце.

В този контекст е често срещано да се получават про­зрения за природата на конфликта, лежащ в основата на напрежението и на неговите биографични, перинатални или трансперсонални корени. В процеса напрежението обикно­вено достига кулминация, следвана от дълбоко освобожда­ване. Когато това стане, човекът чувства, че енергийният блокаж е бил отстранен и енергията може да тече свободно през ръцете му. В течение на годините многократно сме виж­дали, че субективното чувство за разблокиране се следва от необикновено освобождаване на потиснатите импулси, ко­ито лежат в основата на спазмите. Пациентите често откриват начини за творческо изразяване и демонстрират за­бележителни постижения в рисуването, танцуването, писа­нето, занаятчийството или в изцелителните дейности.

Освобождаването на енергийния блокаж в ръцете има важни медицински последствия. Като правило енергийно блокираната област не се снабдява достатъчно с кръв. Па­циентите, които развиват силно напрежение в крайниците си по време на холотропното дишане, обикновено са тези, които във всекидневието си страдат от лошо кръвообраще­ние и се оплакват от студени ръце или крака. Разблокира­нето на енергията може да доведе до драматично и оконча­телно подобрение на кръвообращението. На няколко пъти сме виждали примери за това при лица с много сериозни проблеми с кръвообращението, получили диагнозата „бо­лест на Рейно”64.

Друг важен източник на мускулно напрежение са спо­мените за стари соматични рани, причинени при операции или инциденти. По времето, когато такива болезнени рани са били нанесени, човекът е трябвало да потиска - често за дълго - всякакви емоционални и физически реакции на бол­ката. При лечението травмите са били коригирани анато­мично, но емоционалните компоненти са останали нетре­тирани и не са били адекватно интегрирани. Спомените за такива ситуации представляват незавършени психологичес­ки гещалти с голяма значимост. Те могат съществено да допринасят за бъдещи психологически проблеми и, обрат­ното, емпиричната работа с тях би могла да доведе до емо­ционално и психосоматично изцеляване.

Напрежението в краката и ходилата има подобна ди­намична структура като това в ръцете и дланите, само че не е така сложно. Това отразява факта, че краката и ходи­лата са далеч по-неспециализирани от ръцете и дланите и ролята им в човешкия живот е доста по-проста. Много от проблемите са свързани с използването на краката и ходи­лата като инструменти за агресия, особено в началото на живота. Напрежението и спазмите в бедрата често се свързват със сексуални защити, страхове и задръжки, особено при жените. Архаичният анатомичен термин за един от при­теглящите мускули на бедрото фактически е бил „пазител на девствеността” - musculus сustos virginitatis. Голяма част от напрежението в краката може да е свързано и с анамне­за на физически травми.

На по-дълбоко равнище динамичните конфликти, ле­жащи в основата на напрежението в ръцете, краката и в много други части на тялото, са свързани с хидравличните елементи на биологичното раждане. При него организмът на бебето е хванат в капан - често в продължение на часове - в ситуация, която включва крайна тревожност за живота, болка и задушаване. Това генерира огромно количество нер­вни стимули, за които няма периферно освобождаване, тъй като бебето няма достъп до дишането и не може да крещи, да се движи или да избяга. Блокираната енергия, която се складира в организма, в еднаква степен включва екстензо­рите и флексорите. Когато излезе на повърхността за за­късняло освобождаване, този динамичен конфликт се проя­вява като интензивни и често болезнени спазми. От време на време по-дълбоките корени на напрежението в ръцете и краката могат да се проследят до трансперсоналната пре­живелищна област и особено до различните спомени от ми­нали животи.

Интересно е, че голяма част от напрежението в остана­лите части на тялото се появява в области, в които тантри­стките системи поставят центровете на физическата енер­гия в невидимото тяло, т. нар. чакри (за по-подробно описа­ние вж. с. 144). Това не е особено изненадващо, ако имаме предвид сходството между техниката на холотропната те­рапия и упражненията, използвани в тантристката тради­ция, която поставя силно ударение върху дишането.

Енергийният блокаж в областта на главата - центъра корона, Лотоса с хиляда листа или чакрата сахасрара - обик­новено се проявява като болезнено преживяване на свива­не, нерядко описвано като стегнат метален обръч, който премазва главата. Той е особено чест при хора, които имат анамнеза на главоболие или мигрена. Най-честата и съв­сем очевидната връзка на този проблем е със спомена за биологичното раждане, когато главата на плода е била заклещена в тазовия отвор от огромния натиск на контракци­ите на матката. От време на време е възможно да има асо­циации със спомени за нараняване на главата, претърпяно през живота или изпитано в контекста на спомен от минал живот.

Блокирането в областта на центъра на веждите, или ад­жня чакра, се проявява по време на холотропното дишане под формата на силно напрежение или дори болки около очите, понякога свързани с трептене на клепачите. Това е особено често в сеанси на пациенти, които във всекидневи­ето си имат проблеми със зрението. Някои от тези труднос­ти - например определени форми на късогледство - могат да се причиняват от хронично напрежение на очните мус­кули. Когато в терапията напрежението се освободи, е въз­можно това да доведе до съществена корекция на разстройс­твото. Подобен резултат обаче може да се очаква само ако пациентът е млад и промените все още не са станали орга­нични, а следователно необратими.

Биографичният материал, лежащ в основата на проб­лемите от този вид, обикновено включва ситуации от нача­лото на живота, в които човекът е бил насилен да вижда неща, които не е искал да вижда, не е бил готов да види или е възприемал като изключително плашещи. Класическа си­туация от този вид е детството в семейство на родител-ал­кохолик с всекидневни разстройващи и неловки сцени или прословутите „първични сцени” по Фройд, в които детето наблюдава полов акт между възрастни. Подобно на други­те части на тялото, съществен източник на натрупаната енергия в областта на очите е травмата от раждането. По-рядко може да съществува връзка със спомените за нараня­ване на очите, особено тези, свързани със спомени от ми­нали прераждания.

Областта на центъра на гърлото, или висудха чакра, за много хора е мястото на съществени блокажи и работата върху тях създава специални проблеми, които ще обсъдя по-късно. В сеансите по холотропно дишане това се проявява под формата на напрежение в мускулите около устата и осо­бено дъвкателните, стискане на челюстите, свиване на гър­лото и субективно чувство на задушаване. Най-често сре­щаният биографичен материал, свързан с този проблем, включва травмиращи спомени за ситуации, които са зап­лашвали снабдяването с кислород Тук спадат детските пневмонии, магарешката кашлица, дифтерията, случаите на полуудавяне, вдишването на чуждо тяло или атаките от ро­дители или техни заместители, по-големи братя/сестри, връс­тници и други лица, които се свързват с удушаване.

Конфликтите около крайната орална агресия понякога също съществено допринасят за проблемите в тази област. Те могат да се свързват с емоционална депривация и орал­на фрустрация от неудовлетворително обгрижване или с бо­лезнени хирургически интервенции в областта на устата, фаринкса и ларинкса. Болката от поникването на зъбите, интензивната намеса на зъболекаря, прилагането на силни разтвори на дезинфектиращи течности и небезизвестното опериране на сливиците тук могат да се споменат като оче­видни примери.

Най-често обаче оралната агресия, стискането на челю­стите и задушаването могат да се проследят до биологич­ното раждане и неговите разнообразни превратности и ус­ложнения, или до интубациите и другите медицински ин­тервенции, които незабавно го следват. Друг чест източник на проблеми в областта на гърлото са различните преживя­вания от минали животи, включващи задавяне, задушава­не или обесване. На по-неуловимо равнище можем да се натъкнем и на съществени конфликти около изразяването на вербалната агресия. В крайните случаи изтласканият ора­лен гняв може да води до заекване.

Следва центърът на сърцето, или анахата чакра, който традиционно се свързва с чувства на любов, състрадание и духовно раждане Човекът със сериозен блокаж в тази об­ласт по време на сеанс за холотропно дишане ще преживя­ва силно стягане в гърдите, понякога със сърдечен диском­форт Усещането е на метален обръч, който се стяга около гръдния кош. Проблемът най-често е свързан със спомени за ситуации, които са пречели на свободния емоционален обмен между пациента и другите хора При някои лица то­ва може да включва най-вече трудности в емоционалното отдаване на другите или в изразяването на емоциите, а при други - неспособност да получават, а понякога и затрудне­ния както в даването, така и в получаването.

Когато този блокаж се освободи след временно интен­зифициране, човекът изведнъж се чувства залят с любов и светлина, милосърдие и емоционално освобождаване. Въз­можно е да е обзет от топли чувства и дълбока симпатия към околните - дори непознатите (вж сеанса по холотропно дишане на с. 145) Това се придружава от чувство за свобо­ден поток на емоциите и енергията, както и на непосредст­веност и принадлежност Същата дълбока връзка може да се преживее с животни, с цялата природа и Космос В този кон­текст някои пациенти казват, че до този момент сякаш са живели в стъклен цилиндър или зад неосезаем екран, който ги е отделял от света Такова преживяване на отваряне на чакрата на сърцето може да е изключително изцеляващо и има фундаментално влияние върху живота на човека. Обик­новено то съдържа съществено и вдъхващо благоговение изме­рение и се описва като духовно или мистично преживяване

Блокирането на пъпния център, или манипура чакра, се проявява по време на сеансите по холотропно дишане като напрежение, спазъм и болки около пъпа Това обикновено е свързано с амбиции, себеутвърждаване, съревнование и специфични проблеми с Аз-образа и самооценката на паци­ента. Те включват флуктуиране между чувството за мало­ценност, неадекватност и инфантилна безпомощност, от ед­на страна, и компенсаторни грандиозни фантазии, нереа­листични амбиции и автократични или „мачо”65 прояви, от друга Такава комбинация от чувство на малоценност и во­ля за властване е фокусът на индивидуалната психология на Алфред Адлер Могат да съществуват важни връзки с биографични събития, в които сигурността, задоволяване­то на потребностите и оцеляването на индивида са били сериозно заплашени Най-често срещаният източник на те­зи проблеми обаче се открива в травмата от биологичното раждане, особено в ситуации, включващи нарушение на пъп­ната връв, например свиване, прекалено опъване или пре­късването й в момента на отделяне от майката. Много чес­ти са и връзките на тази област с травматични спомени от минал живот.

Сексуалният център, или свадхистхана чакра, се намира под пъпа. Блокажите в тази област по време на сеансите по холотропно дишане водят до интензивна сексуална възбуда и различни генитални и тазови спазми и болки. Както мо­же да се очаква от името на тази чакра, основните въпроси, свързани с блокажите в тази област, са от сексуално естест­во. Те включват травматични психосексуални спомени от живота на човека, които лежат в основата на такива проб­леми като неспособността да се постигне или да се задър­жи ерекцията, оргазмената недостатъчност или фригидност, сатириазата66, нимфоманията, садомазохистичните склон­ности, а при жените и болезнените менструални спазми. Обикновено обаче съществуват типични по-дълбоки връз­ки с биологичното раждане (сексуалния аспект на БПМ III) и често с архетипни теми или такива от минали животи.

И накрая коренният център, или муладхара чакра, има най-вече отчетливо анални връзки. Работата върху блока­жите в тази област е свързана с анални спазми и болка или притеснения от загубата на контрол върху сфинктера (фла­туленция67 или дори изпускане). Типичният биографичен ма­териал, който обикновено излиза на повърхността в този контекст, включва анамнеза на детски колики, болезнени клизми и сурово възпитание на естествените нужди. Поя­вява се особено често у лица, които са обсесивно-компул­сивни, имат латентни или проявени хомосексуални склон­ности или ригидна система на защити и прекомерен страх от загуба на контрола. Допълнителните връзки включват спастична диария или запек, раздразнителен колон, язвен колит и - на по-неуловимо ниво - сериозни трудности в боравенето с пари.

Освен напрежението в ръцете, дланите, краката, стъпа­лата и в изброените по-горе области на чакрите допълни­телни спазми и блокажи могат да се появяват във врата, стомаха, в дългите мускули по гръбначния стълб, в кръста и в ханша. Те могат да се появяват самостоятелно или в комбинация с блокажи в отделните чакри и са свързани с различни теми и въпроси с биографична, перинатална и трансперсонална природа.

В типичния сеанс по холотропно дишане напрежение­то и блокажите се усилват и се проявяват. Продължително­то учестено дишане обикновено ги довежда до кулминаци­онна точка, разрешаване и освобождаване. Това е вярно без значение каква е природата и локализирането на проблема с едно възможно изключение - чакрата на гърлото. Тук може да стане така, че интензифицирането на проблема да води до действително свиване на гърлото, което пречи на no-нататъшното холотропно дишане. В този случай паци­ентът се насърчава да се измести към техника на отреаги­рането, която освобождава гърлото и създава възможност за продължаване на сеанса. По принцип това означава да прави още по-усилено това, което вече така или иначе ста­ва: може да е вокализиране, кашляне, гадене, треперене или гримасничене. Пациентът е инструктиран да усили всички подобни прояви и да продължи с този процес, докато диша­нето не се освободи. Тогава той се връща към хипервенти­лацията като основно оръдие. Ако самото дишане не дове­де до пълно разрешаване, терапевтът използва техника за отреагиране с подобни принципи като описаните за работата върху дихателни блокажи. По-късно (с. 236) ще опиша интервенциите в заключителния период на сеанса.


2-ballnaya-ocenka-tekushej-uspevaemosti-studenta-uchebno-metodicheskij-kompleks-dlya-studentov-odo-napravleniya-020100.html
2-bap-azastan-respublikasini-densauli-satau-salasindai-hali-densaulii-zhne-densauli-satau-zhjes-turali.html
2-bazirovanie-i-bazovie-poverhnosti-pravila-vibora-baz-obshie-svedeniya-o-prisposobleniyah-vidi-prisposoblenij.html
2-belorusskaya-zheleznaya-doroga-uchebno-metodicheskoe-posobie-gomel-2010-ministerstvo-obrazovaniya-respubliki-belarus.html
2-bibliograficheskaya-ssilka-obshie-trebovaniya-i-pravila-sostavleniya-metodicheskie-rekomendacii-ekaterinburg-2009-bbk-72-o-91.html
2-biografiya-denisovoj-valentini-petrovni.html
  • books.bystrickaya.ru/borzinskoe.html
  • studies.bystrickaya.ru/biznes-i-okruzhayushaya-sreda-chast-3.html
  • ekzamen.bystrickaya.ru/soglasno-postanovleniya-glavi-goroda-stavropolya-ot-25-01-2008-165-o-provedenii-meropriyatij-posvyashennih-godu-semi-v-sentyabre.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/osnovnie-ponyatiya-informatiki-chast-4.html
  • predmet.bystrickaya.ru/skazka-o-najdennom-vremeni-ili-lekarstva-po-chasam.html
  • exchangerate.bystrickaya.ru/kollektivnaya-materialnaya-otvetstvennost-rabotnikov.html
  • university.bystrickaya.ru/glava-26-sobitiya-o-kotorih-ya-sejchas-vspominayu-otnosyatsya-k-davno-davno-minuvshim-dnyam-k-moej-dalekoj-yunosti.html
  • desk.bystrickaya.ru/polozhenie-o-magisterskoj-podgotovke-magistrature-v-sisteme-mnogourovnevogo-visshego-obrazovaniya-rossijskoj-federacii.html
  • kanikulyi.bystrickaya.ru/zakonodatelstvo-ob-nko.html
  • textbook.bystrickaya.ru/klassnij-chas-prava-i-obyazannosti-klassnij-chas-pravovoj-tematiki-posvyashennij-vsemirnomu-dnyu-prav-rebenka-20-noyabrya-konvencii-o-pravah-rebenka.html
  • uchenik.bystrickaya.ru/hudozhnik-v-bondar-perumov-n-d-p-26-vojna-maga-tom-konec-igri-chast-pervaya-cikl-hranitel-mechej-kniga-4-nik-perumov-stranica-20.html
  • doklad.bystrickaya.ru/vedushie-specialisti-vinogradova-valentina-anatolevna-237-85-63-vn3-71-k-430-spravochnik-telefonov-i-adresov.html
  • tasks.bystrickaya.ru/-periodicheskij-zakon-stroenie-atoma-himicheskaya-svyaz-kalendarno-tematicheskoe-planirovanie-urokov-russkogo.html
  • education.bystrickaya.ru/233-obyazatelstva-emitenta-iz-obespecheniya-predostavlennogo-tretim-licam-otkritoe-akcionernoe-obshestvo-tuapsinskij-sudoremontnij-zavod.html
  • holiday.bystrickaya.ru/nirm00-obrazovatelnij-standart-visshego-professionalnogo-obrazovaniya-tomskogo-politehnicheskogo-universiteta.html
  • school.bystrickaya.ru/lekcionnie-zanyatiya-rabochaya-programma-po-discipline-hirurgicheskie-bolezni-dlya-studentov-6-kursa-lechebnogo-fakulteta-vsego-chasov.html
  • knowledge.bystrickaya.ru/nastoyashim-podtverzhdaetsya-dostovernost-finansovoj-buhgalterskoj-otchetnosti-emitenta-za-2006-god-i-sootvetstvie-poryadka-vedeniya-emitentom-buhgalterskogo-ucheta-stranica-19.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/venericheskie-bolezni-k-bahutov-mediko-topografiya-i-sanitarnoe-sostoyanie-gubernskogo-goroda-stavropolya.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/kratkij-lekcionnij-material-i-yu-karelin-kandidat-ekonomicheskih-nauk.html
  • learn.bystrickaya.ru/generalnij-plan-gorodskogo-okruga-sovremennoe-sostoyanie-territorii-stranica-22.html
  • obrazovanie.bystrickaya.ru/programma-disciplini-dpp-v-03-fizika-tverdogo-tela-specialnost-032200-21.html
  • essay.bystrickaya.ru/departament-po-vzaimodejstviyu-so-smi-obzor-sredstv-massovoj-infomacii-stranica-10.html
  • letter.bystrickaya.ru/mezhgosudarstvennij-standart-lom-i-othodi-cvetnih-metallov-i-splavov-obshie-tehnicheskie-usloviya-stranica-10.html
  • abstract.bystrickaya.ru/32-soderzhanie-obucheniya-po-professionalnomu-modulyu-pm-primernaya-programma-professionalnogo-modulya-provedenie-laboratornih.html
  • studies.bystrickaya.ru/lichnie-i-politicheskie-prava-grazhdan-v-sssr-i-rf-sravnitelnij-analiz.html
  • paragraph.bystrickaya.ru/krupnoshriftovie-knigi-novie-postupleniya-literaturi-za-4-kvartal-2010-goda-govoryashie-knigi.html
  • reading.bystrickaya.ru/kostanay-gov-kz-b-korpusini-bos-memlekettk-kmshlk-lauazimina-ornalasua-zhalpi-konkurs-zhariyalajdi.html
  • institute.bystrickaya.ru/gans-sele-ot-mechti-k-otkritiyu-stranica-67.html
  • assessments.bystrickaya.ru/dorozhno-transportnij-travmatizm-u-detej-mediko-organizacionnie-aspekti-problemi-14-00-35-detskaya-hirurgiya-14-00-33-obshestvennoe-zdorove-i-zdravoohranenie-stranica-2.html
  • shkola.bystrickaya.ru/organi-mestnogo-samoupravleniya.html
  • lesson.bystrickaya.ru/upravlenie-kachestvom-produkcii.html
  • paragraf.bystrickaya.ru/zamestitel-ministra-stranica-8.html
  • shpora.bystrickaya.ru/zadacha-razvitie-sotrudnichestva-s-severo-vostochnim-podrazdeleniem-federalnoj-pogranichnoj-sluzhbi-fps-i-vnedrenie-sputnikovoj-sistemi-monitoringa-ssm-nelegalnogo-promisla-ribi.html
  • predmet.bystrickaya.ru/saba-trler-bojinsha-pnn-mazmni-zhne-saattardi-blu-sozh-zhne-szh-mazmni-pn-bojinsha-ou-processn-kntzbelk-grafig-zhalpi-erezhe-ebek-nariini-ekonomikasi.html
  • college.bystrickaya.ru/162622-g-cherepovec-vologodskoj-obl-pr-pobedi-dom-49-telfaks-8202-50-15-95-55-83-26-55-96-77.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.