.RU

3. Шансовете на Варна да се развие като европейски център - Седма рамкова програма на европейския съюз за научни...


^ 3. Шансовете на Варна да се развие като европейски център
Варна като черноморско пристанище и курорт е достатъчно известна и на запад, и на изток. Градът изживява динамично развитие, тласък за което даде и членството на страната в ЕС. Варна и регионът са привлекателно място за:

а) европейските инвеститори, които виждат потенциални възможности за бизнес;

б) за европейските граждани и туристи, които посещават курортите в региона или закупуват втори дом;

в) за търговски и логистични операции с модернизиращата се при­станищна и летищна инфраструктура.

С членството на страната в ЕС Варна стана още по-интересна за представителите на трети страни като Русия, Украйна, средноазиат-
ските страни, дори далекоизточните страни като Китай, Корея, Индия и др. За бизнесмените и гражданите от тези страни Варна е олицетворение на динамичен европейски град, който съчетава добрите условия за бизнес с прекрасни възможности за отдих и развлечения в курортните зони. За тях, Варна, подобно на Барселона, Валенсия, Неапол, Солун, става близка и желана врата за влизане в Европейския съюз. Това означава, че хоризонтът за развитие на региона се разширява, което изисква нови решения и действия на местните власти и централното правителство. Нещо повече, освен традиционната си роля на средище за туризъм, търговия и културни събития Варна и регионът придобиват нови предимства, свързани с интереса на много чужди фирми да се установят в града като врата между Изтока и Запада. Развитието в тази посока ще превърне Варна в един от най-големите бизнес центрове по източната граница на ЕС.

Новите възможности за превръщането на Варна в комуникационен център на ЕС, ориентиран към Източна Европа и Средна Азия, произтичат от динамичното развитие на града и региона в икономическо, социално и културно отношение. В последните години в града се създават нови индустриални и технологични зони, модернизира се пристанищната инфраструктура, увеличават се и се интензифицират въздушните дестинации от летище Варна до европейските и източните страни, подобрява се пътната инфраструктура, изграждат се модерни жилища и търговски площи, курортите на север и на юг се модернизират по най-съвременните стандарти, динамизират се културният и спортният живот. Тези решения и действия са залегнали в общинските планове и регионалната стратегия за развитие на Варна, които бяха разработени като етап в подготовката на страната за членство в ЕС. Ето защо Варна има европейска визия, планове и действия, които го развиват като динамичен център за бизнес, търговия, туризъм, логистика, образование, спорт и култура.

Какво още е необходимо, за да стане европеизираща се Варна в комуникационен център на ЕС, ориентиран към източните съседи на ЕС. Въпреки че вече има немалко действия, градът и регионът не са разработили целенасочена визия и план за действие, чрез които да се реализира разглежданата идея. Вярно е, че динамиката на развитие на града го тласка в тази посока. Една добре обмислена и последователно водена стратегия обаче е ключът на политиката, за да стане Варна информационно-комуникационен център на източната граница на ЕС. Необходими са не хаотични и единични действия, а комплексен план за действие, съгласуване на местните усилия и подкрепа на висшето ръководство на страната.

Като манна небесна за Варна може да се приеме инициативата на Швеция и Полша за създаването на "източен вектор" на ЕС. Тя просто дава неподозиран шанс за вписването на Варна в източното партньорство на ЕС. То ще предлага на източните страни облекчен визов режим, програми за студентски обмен, преференциални търговски споразумения, финансиране на екологични, енергийни и инфраструктурни проекти и други подобни инициативи. Варна може да стане един от центровете за реализиране на политиката на източното партньорство на ЕС в следващите години.
^ 4. Може ли хипотетична идея да стане реалност?
Големите европейски идеи и проекти се реализират от мечтатели и лидери. Варна е изправена пред това предизвикателство.Тя притежава всички предпоставки, за да стане комуникационен център на ЕС в отношенията с източните страни: международно летище, отлична хотелска база, опит в конгресния туризъм, традиционно добри връзки с представителите на източните страни. В известна степен са налице добро познание и опит в прилагането на европейското законодателство. В града има 5 университета, една изпълнителна агенция, няколко регионални поделения на министерствата, областна администрация и кметство с бързо натрупващ се опит в управлението на европейските проекти, както и голям брой неправителствени организации. В тези институции има експерти, преподаватели и консултанти, които притежават добро познание и контакти с представители на европейските страни и с тези, към които ще се насочат комуникационните усилия. В крайна сметка е необходимо този пъзел от институции и човешки ресурси да бъде сглобен, да заработи като една система и да превърне за период от 3 – 4 години Варна в комуникационен и делови център на източната граница на ЕС.

Ключов, разбира се, е въпросът, как, какъв сценарий да се разработи, за да може Варна за няколко години да се превърне в европейски комуникационен център? Позволявам си да предложа алгоритъм от действия, който, разбира се, след анализи и обсъждания е възможно да се моделира и по друг начин. Реализирането на големи идеи обаче изисква политическата воля на местните ръководители и последователните стъпки на стратегическото планиране:

1. Създаване на неголяма работна група с представители на местните институции, която да разработи визия и стратегия за превръщането на Варна в европейски комуникационен център на ЕС. Тя задължително трябва да се ръководи от областния управител или кмета на града. Оперативното ръководство може да бъде делегирано на представители на двете институции, между които има специалисти с богат опит в реализирането на европейски идеи и проекти в региона.

2. Групата трябва да стъпи на концепциите в областната стратегия за регионално развитие на общинския план за средносрочно развитие, да проучи опита на Солун като концентрация на европейски центрове с определен предмет на действия, както и детайлите по развитието на "източния вектор" на ЕС, за да разработи своя визия за начина и модела за превръщането на града в европейски комуникационен център. Препоръчително е визията да се обсъди с различните обществени групи в града и областта, за да се формира консенсус относно бъдещите действия и мерки в тази насока.

3. След избистряне на визията е необходимо тя да се съгласува и получи подкрепа от премиера и министъра по европейските въпроси. Те биха могли да поставят този въпрос в Европейската комисия и в други институции на ЕС, за да се получи европейска подкрепа в посочените намерения. След позитивен отговор следва разработването на проект или стратегия, които да набележат плана за действие за 2 – 3 години.

4. Учредяването на управляващ комитет или фондация, които да координират действията на отделните участници и да разработват съгласувани инициативи с европейска насоченост, е ключов въпрос в стратегията за превръщане на града в комуникационен център. Само за една –две години, без много допълнителни ресурси и усилия Варна може да лансира няколко инициативи, с които да декларира своите намерения и докаже своите способности. Те биха били първите победи, които ще дадат самочувствие за постигането на крайна цел: пре-
връщането на града в един от контактните точки между страните от ЕС и страните от Източна Европа и Средна Азия.

5. Някои конкретни инициативи, които биха повишили професионалния и институционален капацитет на града като европейски център. Първо, без особени трудности два от университетите в града могат да подготвят бакалавърска програма по европеистика с английски език. Второ, Варна може да поработи за създаването на филиал на Европейския колеж в Брюж, който предлага специализирани обучения по европейска интеграция. Трето, в града може да се създадат два-три европейски центъра с различна насоченост: корабоплаване, опазване на морското пространство, риболов и други подобни с общ интерес за съседните страни. Те могат да организират регулярни форуми и обучения за представителите на източните страни.

6. Активизиране на дейността на неправителствените и бизнес организации в града, които се занимават с проблемите на европейската интеграция, международната търговия и демократизирането на обществения живот. Те биха могли да насочат вниманието към специфични целеви групи като бизнесмени, млади политици, млади държавни ръководители, представители на неправителствения сектор от източните страни. За тях във Варна могат да се организират специализирани форуми (конференции, семинари, летни училища, кръгли маси), посветени на връзките между ЕС и източните страни. Месеците април и май, както и октомври и ноември предлагат отлични възможности за организиране на подобни срещи в града и курортите около него. В крайна сметка поредица от европейски мероприятия с регулярен характер бързо ще повиши репутацията на Варна като комуникационен център, ориентиран към източните страни.

7. Проблемът за финансирането на инициативите и мерките с европейска насоченост. За някои от тях са необходими много малко средства, например създаване на бакалавърска или магистърска програма по европеистика с английски език. Учредяването на информационен и комуникационен център на ЕС може да бъде целево финансирано с пари на ЕС. Самите конференции също могат да се финансират по различни програми и специални фондове на ЕС за трети страни, особено в рамките на разработваната програма за източно партньорство. Например ЕС създаде инвестиционен фонд със 700 млн. евро (с дя­лово участие на България), с който ще финансира до 2013 г. капиталови проекти в района на Средиземно и Черно море, в т.ч. за страни като Украйна, Молдова, Армения, Грузия и Азербайджан. Неизбежно е обаче да има финансиране и за сметка на националния и общинския бюджет. Задължително ще бъде предоставянето на сгради за офиси на създаваните институции с европейска насоченост (фондация, центрове и други). Значителни средства могат да се осигурят и по линия на националното финансиране. Като страна – членка на ЕС, България вече заделя средства за финансиране на обучения, посещения и други инициативи за представителите на трети страни. С други думи, средствата са проблем, но те могат да се осигурят по различни канали.

8. Лобито на Варна в страната и в Европа. За да се реализира идеята за превръщане на Варна в информационен, обучителен и комуникационен център на ЕС, са необходими не само усилията на местните ръководни кадри. Възприемането на идеята от правителството е особено важно. Не по-малко важна е подкрепата на Европейската комисия и Европейския парламент. Варна има прекрасно лоби, което може да убеди правителството и европейските институции да предприемат политически действия за превръщането на града в значим комуникационен център на ЕС в района на източните граници на общността. От града произхождат изявени политици и депутати, както и много учени и експерти, които поддържат връзки с институции на ЕС и на източните страни (парламенти, правителства, общини, университети, неправителствени организации и други). Въпрос на инициатива, координация и силна воля е всички тези сили да се впрегнат за реализиране на идеята.

9. Факторът време. България не е успяла да привлече европейски институции в страната поради липсата на стратегическо планиране и бюджетни ограничения. Полша обаче е добър пример за нас. Не трябва да забравяме, че на източната граница на ЕС са балтийските републики, Полша, Словакия, Румъния, Турция. Ето защо конкуренцията ще бъде неизбежна между градовете на тези страни да станат комуникационни центрове на ЕС. В по-близък географски план Варна ще се конкурира с Констанца и с Бургас. В подобни съревнования печелят тези, които най-бързо се ориентират в обстановката и предприемат целенасочени действия, за да постигнат целите си. Например защо Варна да не е център за оперативно управление на капиталовите проекти на новосъздадения Европейски инвестиционен фонд за източносредиземноморските и черноморските държави? Бездействието в тези случаи е равносилно на пропускане на възможност да играем по-важна роля в европейската източна политика с дългосрочни ползи за самите нас.

10. Въпрос на политическа зрелост и инициатива е Варна да разработи своя "Европейски проект"! За неговата реализация са необходими лидери, съгласувани действия и, разбира се, последователни усилия. Всичко това не е лесно, но е напълно постижимо!


^ ЕВРОПЕЙСКАТА ПОЛИТИКА ЗА СЪСЕДСТВО
СЪС СТРАНИТЕ ОТ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РЕГИОН, СТРАНИТЕ ОТ ИЗТОЧНА И ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
(БЕЛАРУС, МОЛДОВА, УКРАЙНА) И СТРАНИТЕ ОТ ЮЖЕН КАВКАЗ (АЗЕРБАЙДЖАН, АРМЕНИЯ, ГРУЗИЯ)


Колектив


Отг. редактор Тинка Атанасова

Художник Истилиян Божилов


Дадено за печат на 16.06.2008 г.

Формат 16/60/84. ПК 5,75. Тираж 500

ISBN 978-954-494-950-1


^ УНИВЕРСИТЕТСКА ПЕЧАТНИЦА НА УНСС

1 Speech by Commissioner Benita Ferrero-Waldner, Brussels Economic Forum, Brussels, 22 April 2005.

1 European Council, A Secure Europe in a Better World, European Security Strategy, Brussels, 12 December 2003, p. 8.

1 Emerson, M. et all, The Prospect of Deep Free Trade between the European Union and Ukraine, Centre for European Policy Studies, Brussels, 2006.

2 Brok, E., Credibility instead of "All or nothing", in Enlargement the EU is Reaching its Limits, Union in Europa, 5/2006, pp 4 – 5, Lippert, B., The EU and its Neighbours to the East, Osteuropa, Vol. 57, February – March 2007, pp. 69 – 94.

1 Emerson, М., The Wider Europe Matrix 2003.

1 Вж. План за действие ЕС/Тунис,

http.//ec.europa.eu/world/enp/pdf/action_plans/

Tunisia_enp_ap_final_en.pdf. За общата схема вж. European Neighbourhood Policy Strategy Paper, European Commision, Brussels, May 2004.

1 Regulation of the European Parliament and of the Council on general provisions establishing European Neighbourhood Policy Instrument, September 2004.

1 Евробарометър е интервюирал 27 000 души от всички страни членки за отношението към съседните страни и разширяването и политиката за съседство.

1 European Neighbourhood Policy: Funding,

http://ec. europa. eu/world/enp/funding_en. htm.

1 Principles for the implementation of a Governance Facility under the European Neighbourhood and Partnership Instrument (ENPI), 22 February 2008.

http://ec. europa. eu/world/enp/pdf/governance_facility_en. pdf.

1 Regulation EC 1638/2006 laying down general provisions establishing a European Neighbourhood and Partnership Instrument, 24 October 2006, http://ec. europa. eu/world/enp/pdf/oj_l310_en. pdf.

1 Poland, Sweden defend "Eastern initiative". EurActiv, 26 May 2008, http://www.euractiv.com/en/enlargement/poland-sweden-defend-eastern-initiative/ article-172660?Ref=RSS.

2 Изказване на еврокомисар Бенита Фереро-Валднер на конференцията по ЕПС, Брюксел, 3. 09. 2007, http://ec. europa. eu/world/enp/conferences_2007_en. htm.

3 Cianciara, Agnieszka. Does the Strengthened European Neighbourhood.

Policy Restore the Balance Between Southern and Eastern Partner Countries? Analyses and Opinions No. 2, March 2008, Institute of Public Affairs, http://www. isp. org. pl/files/8032379690939362001206448542. pdf.

1 Emerson, Michael, Noutcheva, Gergana and Popescu, Nicu. European Neigh­bourhood Policy Two Years on: Time indeed for an ‘ENP plus’. CEPS Policy Brief No. 126, March 2007, http://shop.ceps.eu/downfree. php?item_id=1479.

1 COMMUNICATION FROM THE COMMISSION TO THE PARLIAMENT AND THE COUNCIL. A Strong European Neighbourhood Policy, 5. 12. 2007, COM(2007) 774 final, http://ec. europa. eu/world/enp/pdf/com07_774_en. pdf.

2 Yrjölä, T., "The EU’s Interests and Instruments vis-à-vis Its Neighbors", International Issues & Slovak Foreign Policy Affairs Vol. XVI, No. 1/2007, pp. 12 – 20.

1 Chilosi, Alberto (2006), The European Union and its neighbours:”Everything but institutions”?, MPRA Paper No. 925, November 2006, http://mpra. ub. uni-muenchen. de/925/

2 Kratochvil, Petr(ed.) (2006), The EU and its Neighbourhood – Policies, Problems and Priorities, Czech Institute of International Relations, 2006.

1 Puppo, Lili Di. The Baku-Akhalkalaki-Kars railway line: cement for a strategic alliance? Cauzaz. com, 01/03/2007, http://www. caucaz. com/home_eng/ breve_contenu_imprim. php?id=303.

1 Азербайджан, Алжир, Армения, Беларус, Грузия, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Молдова, Палестинска автономна област, Сирия, Тунис и Украйна.

1 Гърция, Турция, Русия, Румъния, Азербайджан и Сърбия.

1 Споровете за културното и политическото пространство на Европа едва ли някога ще се преустановят. Що се отнася за географските граници на континента, те са ясно дефинирани на север от Северния ледовит океан, на юг от Средиземно море, на запад от Атлантическия океан и с известна доза условност на изток от планината Урал.

2 ОНД – Общност на независимите държави – създава се през декември 1991 г. по инициатива на президентите на Русия, Украйна и Беларус, като Мол­дова, южнокавказките и централноазиатските бивши съветски републики също се включват във формированието, но не и прибалтийските.

1 http://ec. europa. eu/world/enp/policy_en. htm;

1 http://www. diplomatic-bg. com/c2/content/view/1070/47/1/2/;

1 http://www. expert-bdd. com/statiq. php?id=309;

2 http://dariknews. bg/view_article. php?article_id=33161;

1 http://www. delukr. ec. europa. eu/page4824. html;

1 http://www. delukr. ec. europa. eu/files/Action%20Plan%20Text-final-website. pdf;

2 http://www. delmda. ec. europa. eu/eu_and_moldova/index_en. html;

3 http://ec. europa. eu/external_relations/belarus/index_en. htm;

1 Камов, Г., Разширяване и политика на съседство: основни принципи на външната политика на Европейския съюз на изток след 2004 г. – http://susedi. blogspot. com/2006/10/blog-post_01. html;

1 http://ec.europa. eu/external_relations/ceeca/pca/pca_armenia. pdf;

http://ec. europa. eu/external_relations/ceeca/pca/pca_azerbaijan. pdf;

http://www. delgeo. ec. europa. eu/en/eu_and_georgia/agreements. html;


4-celepolaganie-v-organizacionnih-sistemah-yu-v-kurnosov-p-yu-konotopov.html
4-celi-zadachi-celevie-indikatori-i-pokazateli-rezultatov-ob-utverzhdenii-programmi-po-razvitiyu-innovacij-i.html
4-cesarevich-nikolaj-v-kazahskom-aule-yu-g-popov-kraeved-pochetnij-grazhdanin.html
4-chelovecheskie-resursi-uchebno-metodicheskie-materiali-po-organizacii-aktivnih-form-obucheniya.html
4-chernaya-i-cvetnaya-metallurgiya-predsedatel-nauchno-metodicheskogo-soveta-prof.html
4-chetvert-chasa-rabochaya-programma-po-uchebnomu-predmetu-literaturnoe-chtenie.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/malishi-privatizatori-lgota-dlya-msp-trebuet-srochnih-razyasnenij.html
  • klass.bystrickaya.ru/analiz-ispolzovaniya-byudzhetnih-sredstv-v-municipalnom-uchrezhdenii.html
  • desk.bystrickaya.ru/plan-raboti-metodicheskogo-obedineniya-uchitelej-matematiki-fiziki.html
  • textbook.bystrickaya.ru/kachestvo-podgotovki-specialistov-otchet-o-rezultatah-samoobsledovaniya-obrazovatelnogo-uchrezhdeniya-srednego-professionalnogo.html
  • institute.bystrickaya.ru/gagonin-sergej-stranica-11.html
  • shkola.bystrickaya.ru/nejming-razrabotka-generatora.html
  • literature.bystrickaya.ru/energeticheskij-spektr-kristallov.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/poyasnitelnaya-zapiska-k-otchetu-ob-ispolnenii-oblastnogo-byudzheta-za-2010-god-stranica-4.html
  • shkola.bystrickaya.ru/sistema-ipotechnogo-kreditovaniya-rol-bankov-v-ee-formirovanii-i-razvitii.html
  • upbringing.bystrickaya.ru/kompaniya-sinbio-krupnejshim-akcionerom-kotoroj-yavlyaetsya-rosnano-zavershaet-sdelku-po-pokupke-kontrolnogo-paketa-britanskoj-xenetic-biosciences-plc.html
  • studies.bystrickaya.ru/glava-19-podgotovka-del-k-sudebnomu-razbiratelstvu-uchebnik-dlya-vuzov-material-podgotovlen-s-ispolzovaniem-pravovih.html
  • studies.bystrickaya.ru/12-osnovnie-problemi-detstva-bezopasnosti-nesovershennoletnih.html
  • notebook.bystrickaya.ru/kazrg-mektepte-interaktivt-okitu-dster.html
  • writing.bystrickaya.ru/kommercheskij-kredit-chast-8.html
  • credit.bystrickaya.ru/otchetnij-doklad-administracii-municipalnogo-rajona-iglinskij-rajon-o-rezultatah-deyatelnosti-za-2008-god-stranica-3.html
  • tetrad.bystrickaya.ru/uchebnik-dlya-8-klassa-obsheobrazovatelnih-uchrezhdenij-moskva-prosveshenie.html
  • tests.bystrickaya.ru/kommersant-01022010-vengriya-vlilas-v-south-stream-monitoring-smi-rf-po-pensionnoj-tematike-1-fevralya-2010-goda.html
  • shkola.bystrickaya.ru/tema-17-uroki-istorii-s-ispolzovaniem-informacionnih-resursov-2-stanovlenie-shkolnogo-istoricheskogo-obrazovaniya.html
  • reading.bystrickaya.ru/konspekt-lekcij-cheboksari-2006-udk-004-sostavitel-v-g-medvedev-vichislitelnie-metodi-konspekt-lekcij-sost-v-g-medvedev-chuvash-un-t-cheboksari-2006-52s-stranica-2.html
  • laboratornaya.bystrickaya.ru/referat-diplomnij-proekt-soderzhit-157-stranic-11-risunkov-40-tablic-25-istochnikov-1-prilozhenie.html
  • writing.bystrickaya.ru/hronicheskaya-revmaticheskaya-bol-osobennosti-razvitiya-i-principi-lecheniya.html
  • portfolio.bystrickaya.ru/osobie-obstoyatelstva-srochnogo-haraktera-izlozhenie-faktov-7.html
  • znanie.bystrickaya.ru/a-prinyat-v-kollektivnie-chleni-mapryal-hronika-mapryal.html
  • predmet.bystrickaya.ru/soltstk-azastan-oblisi-kmdgn-2016-zhili-14-mausimdai-212-aulisimen-bektld.html
  • universitet.bystrickaya.ru/tekst-vzyat-s-psihologicheskogo-sajta-stranica-17.html
  • tests.bystrickaya.ru/metodicheskie-materiali-po-kursu-istoriya-russkoj-pravoslavnoj-cerkvi-4-kurs.html
  • university.bystrickaya.ru/fizicheskaya-podgotovka-inostrannoj-armii.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/uchebnik-dlya-vuzov-spb-piter-2008-583-s-il-seriya-uchebnik-dlya-vuzov-stranica-32.html
  • spur.bystrickaya.ru/koncepciya-razvitiya-informacionnogo-resursa-dezhurnij-plan-goroda-topograficheskij-plan-goroda-v-masshtabe-1-500-kak-istochnik-bazovih.html
  • institute.bystrickaya.ru/finansovaya-otchetnost-byulleten-novih-postuplenij-yanvar-iyun-2012-g.html
  • universitet.bystrickaya.ru/tipovaya-programma-obsledovaniya-sistem-kontrolya-i-upravleniya-pri-rekonstrukcii-i-tehnicheskom-perevooruzhenii-teplovih-elektrostancij-rd-34-20-580.html
  • zanyatie.bystrickaya.ru/nachalnik-departamenta-obshego-obrazovaniya-rektor-toipkro-stranica-2.html
  • shpargalka.bystrickaya.ru/via-aureliya-rim-afisha-putevoditel-01-10-veshej-kotorie-nado-sdelat-v-rime.html
  • school.bystrickaya.ru/avt-vikl-asko-va-2001-3r-50a-s-sht.html
  • pisat.bystrickaya.ru/tema-7-logistika-zapasov-uchebno-metodicheskij-kompleks-udk-bbk-l-rekomendovano-k-izdaniyu-uchebno-metodicheskim-sovetom.html
  • © bystrickaya.ru
    Мобильный рефератник - для мобильных людей.